nextgeneration.bg Open in urlscan Pro
2a06:98c1:3120::3  Public Scan

Form analysis
0 forms found in the DOM

Text Content

Съдържание
 


СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

 * Следващо поколение ЕС
 * Механизъм за възстановяване и устойчивост
   * Национален план за възстановяване и устойчивост
   * Отговорни ведомства съгласно Постановление 157 от 2022 г.
 * Кохезионна политика 2021 - 2027
   * Проект на Споразумение за партньорство
   * Национални програми
   * Европейска законодателна база
   * Национална законодателна база
 * Механизъм за справедлив преход
 * REACT – EU
 * Други
   * Обща селскостопанска политика
   * Фондове миграция, граници и сигурност


МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 * Следващо поколение ЕС
 * Механизъм за възстановяване и устойчивост
 * Кохезионна политика 2021 - 2027
 * Механизъм за справедлив преход
 * REACT – EU
 * Други


СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ


НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

Next Generation EU е нов инструмент, създаден по предложение на Европейската
комисия и целящ устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на
държавите-членки на ЕС от кризата, породена от пандемията от COVID-19. Комисията
предвижда разгръщането на инструмента чрез три стълба – оказване на подкрепа на
държавите-членки за тяхното възстановяване, стимулиране на икономиката и
частните инвестиции, извличане на поуки от кризата.

Научи повечеСледващо поколение




МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ




Този инструмент ще подпомага действията на държавите членки за справяне с
икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, както и опитите
им да изградят по-устойчиви на шокове обществени системи и национални икономики.
За да получат подкрепа, държавите членки трябва да изготвят национални планове
за възстановяване и устойчивост, в които да определят своите програми за реформи
и инвестиции до 2026 г.

Научи повечеМеханизъм за възстановяване и устойчивост




КОХЕЗИОННА ПОЛИТИКА




Политиката на сближаване на Европейския съюз или Кохезионната политика има за
цел да ускори икономическото и социално сближаване, като ограничи неравенствата
в икономическото развитие на различните региони.

Научи повечеКохезионна политика




МЕХАНИЗЪМ ЗА СПРАВЕДЛИВ ПРЕХОД




Механизмът за справедлив преход има за цел да гарантира, че няма да има
изоставени по пътя на ЕС към климатична неутралност до 2050 г. Механизмът ще се
съсредоточи върху регионите и секторите, най-силно засегнати от прехода поради
зависимостта си от изкопаеми горива или въглеродно интензивни процеси.

Научи повечеМеханизъм за справедлив преход




REACT – EU




Чрез този инструмент ЕС предоставя допълнително финансиране и гъвкавост при
използването на структурните фондове за изтичащия програмен период, за да
помогне на държавите членки в усилията им за възпиране на здравната криза и
овладяване на икономическата криза, настъпили заради разпространението на
COVID-19.

Научи повечеREACT – EU




ДРУГИ ПРИОРИТЕТИ




Европейският съюз подкрепя мерки и политики в други направления, сред които са
областта на миграцията, управлението на границите и сигурността, както и
създадената през 1962 г. обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП). По първото,
за периода 2021-2027 г., България ще получи  средства в общ размер на 240 млн.
евро., а по второто – над 5 млрд. евро за директни плащания и над 2 млрд. евро
за развитие на селските райони.

Научи повечеДруги приоритети





СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ


ДОКУМЕНТИ

Документи
Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България
 * Версия 1.506.04.2022
 * Версия 1.415.10.2021
 * Версия 1.320.07.2021
 * Версия 1.216.04.2021
 * Версия 1.108.02.2021
 * Версия 1.030.10.2020

Презентация на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република
България
 * Версия 1.106.04.2022
 * Версия 1.030.10.2020

Проекти към Национален план за възстановяване и устойчивост
 * Версия 1.408.04.2022
 * Версия 1.315.10.2021
 * Версия 1.220.07.2021
 * Версия 1.116.04.2021
 * Версия 1.008.02.2021

Основни промени в разширената версия на Национален план за възстановяване и
устойчивост
 * Версия 1.008.02.2021

National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria
 * Версия 1.201.12.2022
 * Версия 1.108.02.2021
 * Версия 1.011.11.2020

Projects under the National Recovery and Resilience Plan
 * Версия 1.008.02.2021

Таблица допълняемост
 * Версия 1.116.04.2021
 * Версия 1.016.02.2021

Complementarity table
 * Версия 1.016.02.2021

Планът за възстановяване превръща във възможност огромното предизвикателство,
пред което сме изправени, не само чрез подкрепа за възстановяването, но и чрез
инвестиция в бъдещето ни: Европейският зелен пакт и цифровизацията ще стимулират
заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на
околната среда, в която живеем. Настъпи часът на Европа: Нашата готовност да
действаме трябва да съответства на предизвикателствата, пред които сме
изправени.

Урсула фон дер Лайен,
Председател на Европейската комисия

Вашите предложения
 * Национален план за възстановяване и устойчивост
 * Отговорни ведомства съгласно Постановление 157 от 2022 г.


МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ


ДОКУМЕНТИ

Документи
Насоки за държавите-членки (част 1 от 2)
 * Версия 1.322.02.2021
 * Версия 1.229.10.2020
 * Версия 1.127.10.2020
 * Версия 1.027.10.2020

Насоки за държавите-членки (част 2 от 2)
 * Версия 1.122.02.2021
 * Версия 1.029.10.2020

Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.
 * Версия 1.030.10.2020

Специфични препоръки за България 2019 г.
 * Версия 1.030.10.2020

Специфични препоръки за България 2020 г.
 * Версия 1.030.10.2020

Регламент (ЕС) 2021/241
 * Версия 1.022.02.2021

Механизмът за възстановяване и устойчивост е част от елемента „Следващо
поколение ЕС“ (2021-2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа.

След Европейския съвет на 17-21 юли 2020 г. размерът на средствата в рамките на
Механизма беше установен на 672,5 млрд. евро, от които безвъзмездни средства на
обща стойност 312,5 млрд. евро и възможност за достъп до заемен ресурс от 360
млрд. евро. Механизмът предвижда пряко управление от Европейската комисия и 100%
финансиране по отношение на грантовете без необходимост от съфинансиране с
национален ресурс.

Критериите за разпределение между държавите членки за 70 % от безвъзмездните
средства вземат предвид населението, реципрочната стойност на нейния БВП на
глава от населението и средното равнище на безработица през последните 5 години
(2015-2019 г.) в сравнение със средното равнище за ЕС. За останалите 30 %
показателят за безработицата за периода 2015-2019 г. ще бъде заменен във
формулата с наблюдаваната загуба на реален БВП през 2020 г. и наблюдаваната
кумулативна загуба на реален БВП за периода 2020-2021 г., която ще бъде
изчислена до 30 юни 2022 г. Максималният размер на заемите за всяка държава
членка няма да надвишава 6,8 % от нейния БНД.

Финансовият пакет, от който България може да се възползва, възлиза индикативно
на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.

За целите на програмиране на средствата държавите членки изготвят Национални
планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални
програми за реформи. Проектът на регламент за създаване на Механизма предвижда
датата 30 април 2021 г. като краен срок за официално подаване на Националния
план за възстановяване и устойчивост пред ЕК. Държавите членки могат да подадат
проект на план след 15 октомври 2020 г. за предварителни консултации на текста с
Комисията. Плановете се преразглеждат и адаптират, при необходимост, през 2022
г., така че да се вземе предвид окончателното разпределение на средствата за
2023 г. (затова сумите са индикативни).

Първите две години за Механизма са особено важни, тъй като 70% от средствата,
съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Останалите
30% ще могат да се договарят до края на 2023 г. Предвидените от държавите в
плановете им етапни показатели и цели следва да бъдат отчетени до юли 2026 г., а
последните плащания се очаква да се осъществят до края на 2026 г.

Плановете следва да адресират специфичните за държавата препоръки по линия на
европейския семестър за 2020 г. и 2019 г., да съдържат елементи на реформи и да
водят до икономически растеж. Препоръчва се да приоритизират инвестиционни
проекти с по-висока проектна готовност с оглед времевите хоризонти на Механизма,
да създават работни места и укрепват икономическата и социална устойчивост на
държавата членка и териториалното сближаване. Ефективният принос за екологичния
и цифровия преход също е предварително условие за положителна оценка, като се
предвижда тематична концентрация от минимум 37% за зелени инвестиции, а 20% – за
дигитализация.

Предварителното финансиране за Механизма за възстановяване и устойчивост е в
размер на 13% и следва да бъде изплатено през 2021 г. Положителната оценка на
исканията за плащания по-нататък зависи от задоволителното изпълнение на
съответните етапни показатели и цели, заложени в Националния план.

През септември ЕК публикува своята Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021
г. С нея постави началото на цикъла на европейския семестър и определи
стратегическите насоки за функционирането на Механизма. 

ЕК насърчава държавите членки да включат в своите планове за инвестиции и
реформи следните водещи области (flagsips):

 * Ускоряване – приоритетен подход към ориентираните към бъдещето чисти
   технологии и ускоряване на разработването и използването на ВЕИ.
 * Саниране – Подобряване на енергийната ефективност на обществените и частните
   сгради.
 * Зареждане и презареждане – Насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти
   технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен и интелигентен
   транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на
   обществения транспорт.
 * Свързване – Скорошно въвеждане на бързи широколентови услуги за всички
   региони и домакинства, включително влакнестооптични и 5G мрежи.
 * Модернизиране – Цифровизацията на публичната администрация и на услугите,
   включително на съдебната система и здравеопазването.
 * Разрастване – Увеличаването на капацитета на европейските промишлени данни в
   облак и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори.
 * Преквалификация и повишаване на квалификацията – Адаптирането на
   образователните системи, за да подкрепят цифровите умения, образованието и
   професионалното обучение за всички възрасти.

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021
година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост е публикуван в
Официален вестник на 18 февруари 2021 г.

От месец юли 2020 г. в България функционира междуведомствена работна група,
председателствана от заместник министър-председателя и заместник-председател –
заместник-министър на финансите, по линия на която тече координацията и
подготовката на Национален план за възстановяване и устойчивост.

С Решение на МС № 757 от 23 октомври 2020 г. е приет механизъм за организация и
координация на участието на България в Механизма за възстановяване и устойчивост
на ЕС, като съгласно т. 1 от него координацията се осъществява съвместно от
заместник министър-председателя и министъра на финансите.

На 6 ноември 2020 г. е изпратен първи проект на плана на ЕК в съответствие с
насоките за предварителни консултации със службите й, посочени в Регламента.
Първият драфт е публикуван за обществено обсъждане със срок 30 дни на Портала за
обществени консултации: www.strategy.bg.

Направени са 5 интерактивни презентации на първия проект, излъчвани на живо и
качени на специален YouTube канал, наречен “Next Generation”. 

 * Първата презентация е обща за целия план и мястото му в новата МФР (излъчен
   на 30 октомври 2020).
 * Последван е от 4 интерактивни дискусии, посветени на четирите стълба на
   плана. Идеята зад тях е възможност за презентация, дискусия и сесия „въпроси
   и отговори“.
   * Иновативна България – проведена на 13 ноември 2020
   * Свързана България – проведена на 20 ноември 2020
   * Справедлива България – проведена на 27 ноември 2020
   * Зелена България – проведена на 4 декември 2020

В резултат от проведените технически срещи с ЕК между първа и втора версия на
проекта на документ, както и въз основа на проведеното обществено обсъждане и
срещи със социалните партньори е подготвен втори проект на плана, който е
изпратен на ЕК на 1 февруари.

Работи се по трета версия на плана.

Вашите предложения
 * Проект на Споразумение за партньорство
 * Национални програми
 * Европейска законодателна база
 * Национална законодателна база


КОХЕЗИОННА ПОЛИТИКА


ДОКУМЕНТИ

Документи
Проект на Споразумение за партньорство - октомври 2020
 * Версия 1.030.10.2020

Програма за развитие на регионите
 * Версия 1.030.10.2020

Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятиятата
 * Версия 1.030.10.2020

Програма Околна среда
 * Версия 1.030.10.2020

Програма Транспортна свързаност Част 1
 * Версия 1.030.10.2020

Програма Транспортна свързаност Част 2
 * Версия 1.030.10.2020

Програма за образование
 * Версия 1.030.10.2020

Програма Развитие на човешките ресурси
 * Версия 1.030.10.2020

Програма Храни и основно материално подпомагане
 * Версия 1.030.10.2020

Политиката на сближаване на Европейския съюз или Кохезионната политика е
заложена в Договора за функционирането на ЕС (член  174) и има за цел да ускори
икономическото и социално сближаване, като ограничи неравенствата по отношение
на развитието на различните региони. Политиката е насочена към ключови области,
което ще помогне на ЕС да посрещне предизвикателствата на XXI век и да остане
конкурентоспособен в световен план. Бюджетът й традиционно възлиза на над 30% от
съответната многогодишна финансова рамка на ЕС, като за 2021-2027 г., средствата
за политиката на сближаване са в размер на над 330 млрд. евро.

За периода 2021-2027 г, Кохезионната политика има 5 основни цели:

 * По-интелигентна Европа— чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и
   подкрепа за малките и средните предприятия;
 * По-зелена и безвъглеродна Европа— чрез прилагане на Парижкото споразумение и
   инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата
   с изменението на климата;
 * По-добре свързана Европа— със стратегически транспортни и цифрови мрежи;
 * По-социална Европа— изпълнение на европейския стълб на социалните права и
   подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното
   приобщаване и равния достъп до здравеопазване;
 * Европа по-близо до гражданите — подкрепа за местните стратегии за развитие и
   устойчивото градско развитие в ЕС.

Кохезионната политика се реализира в държавите членки, посредством структурните
и кохезионния фондове на ЕС.

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е един от основните финансови
инструменти на европейската политика на сближаване. Предназначението му е да
спомага за смекчаване на различията в степента на развитие на европейските
региони и да намалява изоставането в развитието на най-необлагодетелстваните
региони

Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) инвестира в хората с акцент върху
подобряване на възможностите за заетост и образование в целия Европейски съюз.
Освен това той цели да подобри положението на най-уязвимите лица, за които
съществува риск да изпаднат в бедност. ЕСФ следва да подобри възможностите за
заетост, да засили социалното приобщаване, да се бори срещу бедността, да
насърчава образованието, уменията и ученето през целия живот и да разработва
политики за активно, всеобхватно и устойчиво приобщаване.

Кохезионният фонд (КФ) предоставя финансова подкрепа за проекти в областта на
околната среда и на трансевропейските мрежи в сферата на транспортната
инфраструктура. Кохезионният фонд е предназначен за държавите членки, чийто
брутен национален доход (БНД) на глава от населението е под 90 % от средния за
ЕС. Той има за цел да намали икономическите и социални различия и да насърчи
устойчивото развитие.

Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) оказва помощ на рибарите в
прехода към устойчив риболов, подкрепа за крайбрежните общности за
диверсифициране на техните икономики. Финансират се проекти, които създават нови
работни места и подобряват качеството на живот в крайбрежните области на Европа

Държавите членки определят своите цели и приоритети за финансиране чрез
кохезионната политика на ЕС, посредством споразумение за партньорство. Това е
документ, който очертава основните инвестиционни сфери и дейностите за постигане
на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. Споразумението се разработва при
спазване на принципите на партньорство и прозрачност, осигуряващи участие на
социално-икономическите партньори, местните власти, неправителствените
организации, академичната общност и гражданите. Споразумението за партньорство е
ясен план за инвестиции и реформи, които ще допринесат за устойчив икономически
растеж и повишаване качеството на живот. Дейностите, предвидени в него, са
основата за ефективното и качествено използване  на структурните и кохезионния
фоднове.

Оперативните програми (за периода 2021-2027 г. ще се използва само термина
„програми“) детайлизират споразумението за партньорство на секторно и/или
регионално ниво. Представляват подробни планове, в които държавите членки
определят как ще бъдат изразходвани средствата от структурните и кохезионния
фондове по време на програмния период. Те могат да се изготвят за определен
регион или за национална тематична цел (например „Околна среда“). За целите на
териториално сътрудничество в ЕС се изготвят трансгранични и междурегионални
оперативни програми. Държавите членки представят своите оперативни програми въз
основа на споразумението си за партньорство, като в тях се посочват към кои от
5-те основни цели на политиката са насочени и какво финансиране се предвижда.  

България навлиза в третия си програмен период на изпълнение на Кохезионната
политика на ЕС, след 2007-2013 г. и 2014-2020 г. В рамките на следващия период,
страната ни ще разполага с със средства за инвестиции по линия на политиката на
сближаване в размер на 9 млрд. евро. Целите и приоритетите изведени в
споразумението за партньорство ще се реализират посредством следните програми:

 * Програма „Развитие на регионите“
 * Програма за конкурентоспособност и иновации на предприятията
 * Програма „Околна среда“
 * Програма „Транспортна свързаност“
 * Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна
   трансформация
 * Програма за образование
 * Програма „Развитие на човешките ресурси“
 * Програма „Храни и основно материално подпомагане“
 * Програма „Техническа помощ“
 * Програма за морско дело, рибарство и аквакултури

Проектите на споразумението за партньорство и оперативните програми са изпратени
на Европейската комисия на 20 октомври 2020 г., с което се навлиза в период на
официални преговори по тези стратегически за страната ни документи.

Вашите предложения


МЕХАНИЗЪМ ЗА СПРАВЕДЛИВ ПРЕХОД


ДОКУМЕНТИ

Документи
Предложение за Регламент за създаване на Фонд за справедлив преход
 * Версия 1.030.10.2020

Приложения към Регламент за създаване на Фонд за справедлив преход
 * Версия 1.030.10.2020

Communication on the European Green Deal Investment Plan
 * Версия 1.030.10.2020

РМС №202 25.03.2020 Искане за подкрепа от ППСР
 * Версия 1.030.10.2020

РМС № 211 26.03.2020 Териториални планове на Министерство на енергетиката
 * Версия 1.030.10.2020

РМС № 634 08.09.2020 за допълнение на РМС 211 от 2020 г.
 * Версия 1.030.10.2020

Фондът за справедлив преход (ФСП) е първи стълб от Механизма за справедлив
преход (МСП), чиято цел е да гарантира, че няма да има изоставени по пътя на ЕС
към климатично неутралност до 2050 г. Механизмът ще се съсредоточи върху
регионите и секторите, най-силно засегнати от прехода поради зависимостта си от
изкопаеми горива или въглеродно интензивни процеси. Втори стълб обхваща
гаранционна схема в рамките на InvestEU, а трети стълб – заемен ресурс по линия
на ЕИБ.

ФСП цели да допринесе за смекчаване на социално-икономическото въздействие в
най-засегнатите от прехода региони и сектори. Създаден е в рамките на политиката
за сближаване. Ще се изпълнява при споделено управление в тясно сътрудничество с
националните, регионалните и местните органи и заинтересованите страни.  

В одобрения от Европейския съвет План за възстановяване на Европа – Многогодишна
финансова рамка 2021-2027 г. и „Следващо поколение ЕС“ (2021-2024 г.) размерът
на ФСП е 7,5 млрд. евро от МФР (2021-2027 г.) и 10 млрд. евро от СПЕС (2021-2024
г.).

Средствата за България възлизат на 1, 178 млрд. евро (МФР 2021-2027 г. + СПЕС
2021-2024 г.), от които 505 млн. евро от МФР и 673 млн. евро от СПЕС. По частта
от МРФ за момента се предвиждат трансфери от националните алокации по ЕФРР и
ЕСФ+ в размер на най-малко на 1,5 пъти и най-много на 3 пъти този на
разпределените по ФСП средства.

Критериите за разпределение на средствата между държавите членки отразяват
икономически и социални показатели: емисиите на парникови газове от промишлени
съоръжения в региони, където въглеродният интензитет на тези емисии надвишава
средния за ЕС; равнището на заетост във въгледобива (вкл. лигнитни въглища);
равнището на заетост в промишлеността в регионите с въглероден интензитет над
средния за ЕС; добивът на торф; добивът на битуминозни шисти.

За да се гарантира подходяща концентрация на ресурси в най-слабо развитите
държави членки, е взет под внимание БНД на глава от населението. Същевременно се
въвежда горна граница, за да се избегне държава членка да получи прекомерно
голям дял от ресурсите на ФСП и за да се гарантира по-справедливо и балансирано
разпределение, както и минимален интензитет на помощта, който да позволи
подкрепа за значими действия. По този начин се гарантира достатъчна концентрация
на средства в държавите членки с най-големи предизвикателства, но и съдържателна
такава за всички. 

За мобилизиране на средствата по ФСП следва да бъдат изготвени териториални
планове за справедлив преход за идентифицираните като най-засегнати територии в
диалог с ЕК. Плановете трябва да съответстват на Интегрирания национален план в
областта на енергетиката и климата и да бъдат одобрени от ЕК. В плановете следва
да бъдат изложени социалните, икономическите и екологични предизвикателства и да
бъдат предоставени подробности относно нуждите от икономическа диверсификация,
преквалификация и възстановяване на околната среда според случая.

Министерството на енергетиката е определено като отговорно ведомство за
изпълнение на необходимите дейности, свързани с изготвянето на териториални
планове за справедлив преход във връзка с реализацията на инвестициите от
Механизма за справедлив преход. (Решение № 211 на МС от 26 март 2020 г.)

Министерство на регионалното развитие и благоустройството е определено за
отговорно ведомство за осигуряване изпълнение на териториалните планове за
справедлив преход чрез ФСП по „Програмата за развитие на регионите“ (2021-2027
г.). (Решение № 634 на МС от 8 септември 2020 г.)

България кандидатства и получи подкрепа за изготвяне на планове за справедлив
преход по Програмата на ЕС за подкрепа на структурни реформи на ЕК за трите
региона с активен въгледобивен сектор – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Очаква
се избор на консултант от ЕК. (Решение № 202 на МС от 25 март 2020 г.)

Допълнителни региони на ниво NUTS 3 (области), идентифицирани като силно
засегнати, са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище.
За подготовката на териториални планове за справедлив преход за тях е сключено
споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. (Протоколно
решение № 56 на МС от 30 септември 2020 г.)

Проектът на Регламент относно Фонда за справедлив преход се намира на етап
триалози в рамките на ЕС.

Вашите предложения


REACT – EU


ДОКУМЕНТИ

Документи
Cohesion Policy at the center of the recovery
 * Версия 1.029.10.2020

Писмо от Европейската комисия относно програмирането по REACT-EU
 * Версия 1.029.10.2020

Предложение за Регламент REACT-EU
 * Версия 1.029.10.2020

Приложение към Предложение за Регламент REACT-EU
 * Версия 1.029.10.2020

РМС 573 от 14.08.2020 за одобрение на индикативното финансово разпределениe по
REACT-EU
 * Версия 1.029.10.2020

В одобреният от Европейския съвет План за възстановяване на Европа -
Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г. и „Следващо поколение ЕС“, е налице
инструмент за осигуряване на допълнителни средства за текущата Кохезионна
политика 2014-2020 г. в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата,
предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и
устойчиво възстановяване на икономиката – т.нар. REACT-EU.

Инструментът се разглежда като естествено продължение на Инициативата за
инвестиции в отговор на коронавируса, която мобилизира средства от Кохезионната
политика за борба с COVID-19 и преодоляване на социално–икономическите последици
от кризата.

Индикативния размер на средствата за България възлизат на 656 млн. евро. или
1,238 млрд. лева, които ще бъдат разпределени в рамките на бюджетите на ЕС за
2021 и 2022 г.  В тази връзка, средствата за страната ни за 2021 г. са
определени в размер на 413 млн. евро или 808 млн. лева. Финансовото
разпределение по държави членки за 2021 г. се прави въз основа на
статистическите данни за спад на БВП и ръст на безработица за първото
шестмесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. Аналогично, средствата от
бюджета за 2022 г. ще бъдат определени през есента на следващата година, на
базата на статистическите данни за 2021 г.  Разходите по този Инструмент са
допустими от 1 февруари 2020 г., т.е. допустимо е разходване на средства с
ретроактивен ефект и финансиране на вече стартирали операции. Крайният срок за
договаряне е 31.12.2023 г.

Държавите членки могат да използват средствата от този инструмент по цел
„Инвестиции за растеж и работни места“ на Европейския фонд за регионално
развитие (ЕФРР) или Европейския социален фонд (ЕСФ) за операции в подкрепа на
преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19
в регионите, чиято икономика и работни места са били по-силно засегнати.
Допустимо е и увеличаване на средствата по програмите по линия на Фонда за
европейско подпомагане за най-нуждаещите се лица.

По ЕФРР допълнителните средства следва да се използват за подкрепа на
инвестициите в продукти и услуги за здравно обслужване и за осигуряване на
подпомагане под формата на оборотен капитал или инвестиционна подкрепа за МСП.
По ЕСФ допълнителните средства следва да са в помощ на запазването на заетостта,
включително чрез схеми за заетост с намалено работно време и подкрепа за
самостоятелно заети лица, както и за създаване на работни места.

Допълнителните средства, които не са разпределени за техническа помощ и по Фонда
за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, ще подпомагат изключително
операции в рамките на текущите оперативни програми, както от ЕФРР, така и от ЕСФ
в рамките на нова тематична цел „Подкрепа за преодоляването на последиците от
кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично,
цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката“. За целите на програмирането
и изпълнението тази тематична цел също представлява отделен инвестиционен
приоритет.

С оглед на натрупания опит от изпълнението на Инициативата за инвестиции в
отговор на коронавируса и допустимите дейности по REACT-EU, мерките по този
Инструмент са планирани за реализация в рамките на оперативни програми „Региони
в растеж“, „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“ и
оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане. С Решение
на Министерския съвет № 573 от 14.08.2020 г. е одобрено индикативното финансово
разпределение по оперативни програми на средствата от Европейския съюз по
REACT-EU.

На 20.10.2020 г. на Европейската комисия са представени проекти на изменения на
посочените оперативни програми, които отразяват мерките и приоритетите по линия
на REACT-EU. Одобрението на изменението оперативни програми е обект на преговори
с ЕК, който се очаква да бъде финализиран до края на годината. В същият срок
следва да стартират и планираните операции по оперативните програми.  

Принципите за управление и изпълнение на REACT-EU са залегнали в предложение за
Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) №
1303/2013 по отношение на извънредните допълнителни средства и уредбата за
изпълнението на цел „Инвестиции за растеж и работни места“ в подкрепа на
преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от
COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на
икономиката (REACT-EU). Регламентът е обект на преговори между европейските
институции, като се очаква да бъде одобрен до края на м. ноември тази година.

Вашите предложения
 * Обща селскостопанска политика
 * Фондове миграция, граници и сигурност


ДРУГИ ПРИОРИТЕТИ


ДОКУМЕНТИ

Документи
Предложение за регламент Инструмент за управление на граници и визи
 * Версия 1.029.10.2020

Предложение за регламент Фонд Вътрешна сигурност
 * Версия 1.029.10.2020

Предложение за регламент Фонд Убежище и Миграция
 * Версия 1.029.10.2020

Предложение за Регламент относно стратегическите планове по ОСП
 * Версия 1.029.10.2020

Предложение за Регламент относно управлението на ОСП
 * Версия 1.029.10.2020

Европейският съюз подкрепя мерки и политики в други направления, сред които са
областта на миграцията, управлението на границите и сигурността, както и
създадената през 1962 г. обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП). По първото,
за периода 2021-2027 г., България ще получи  средства в общ размер на 240 млн.
евро., а по второто – над 5 млрд. евро за директни плащания и над 2 млрд. евро
за развитие на селските райони.

Вашите предложения